Wondering...

От доста време не съм писала нищо, за което съжалявам. Но пък се замислих, че и без това никой не чете блога ми и не е толкова фатално. Истината е, че наистина много искам някой да прочете какво съм написалa, дори да коментира, но пък не знам как да накарам хората да го направят. Както казва брат ми да го "популяризирам". Попитах го как и той ми каза, че хората обичат блогове, които постоянно се update-ват (дано не се сърди, че го цитирам, но пък не, че ми пука много). Но аз не искам да update-вам, защото колкото и странно да звучи, аз се превързвам към такива работи и неодушевени предмети, но това е друга тема. И другото важно, за да се харесват блоговете е естествено да се пише постоянно. Но как да пиша постоянно като нищо не ми идва на ум. През целият ден, когато говоря с хората изникват доста добри идеи, но те са за момента, в разговора. Някак си после не ми идва да ги напиша, макар че сигурно така трябва да правя. Но въпросът беше, че наистина много се ядосах на брат ми, че не ми даде конкретен отговор. Но аз съм му ядосана за много неща по принцип, така че... Е, сега ще се опитам да се сетя какво да пиша за напред.

п. п. Сега се надявам нещата да потръгнат, защото вече има интернет и на моят любим лаптоп, за което най-нагло искам да ви се похваля. Преди имаше интернет само на компютъра на брат ми и се сещате, че не съм го използвала много често.