Казвам не на компютъра. Защо не може от време на време да забравяме компютъра и да се завръщаме към хубавата стара книга?! Е, единственото, което ни спира сме ние самите. Затова за известно време казвам не на компютъра си. От доста време не съм писала нищо, но сега вече знам защо. Не защото ме мързи или защото не мога да измисля нищо, а защото ми липсва вдъхновение. От доста време насам се чувствам самотна, чувствам някаква... празнота (знам, че звучи прекалено клиширано, но е цялата истина). Знам, че може би, донякъде и аз съм си виновна, защото съм прекалено затворен и усамотен човек, но това съм аз, не мога да се променя. Единственото, което ме е спасявало са мечтите ми (за Веско: не, тях няма да ги споделям, защото са прекалено лични и съкровени). Мечтаейки, аз се откъсвам от реалността и мога да си представя всичко, което искам, без ограничения в размера, обстоятелствата, чувствата... Когато нещо ме тормози или натъжава, аз мечтая. Представям си го, както искам да бъде - по-добро, по-красиво. И наистина ми олеква. Само мисълта, че за един миг от времето, дори и измислен, аз съм имала всичко, ми дава сили да продължавам, with no regrets. Моето късче, моето приказно късче от някакъв далечен измислен свят. Бих казала, че това е любимото ми нещо на целият свят - да мечтая. Нямам търпение да дойде моментът, в който всичко ще е перфектно. Не знам дали не се вманиачавам прекалено много, но това е което е. Това е най-ценното нещо, което човек притежава - мечтите си. Човек, който не мечтае е изгнил отвътре.
Тази история трябваше да е за това, че много ми се четат книги, много книги и искам да си дам официална почивка от дигиталните такива, но историята претърпя неочакван обрат. Но нищо, ще си представя, че съм ви казала каквото трябва...
Сега мога да кажа нещо като "до следващата мечта. Тя е само на една мисъл разстояние". Но няма. Защото ужасно ми прилича на слоган на някоя тъпа реклама. Затова просто ще кажа: Мечтайте хора! Не знаете какво изпускате...
3 comments:
Здравей , мило момиче!Поздравявам те за блога ти! Също и за силата и смелостта ти да се бориш с тази лоша болест. Втвое лице намерих особено близък човек, защото брат ми също се бори с това заболяване - остеосарком. Може ли нещо да те питам - ти къде се лекуваш, каква схема на химиотерапия ти назначиха след откриването на разсейките, защото за огромно съжаление и на брат ми откриха такива. Приемаш ли други лекарства , които да унищожават разсейките, освен химиотерапията и ако да - какви? Много ще се радвам, ако ми отговориш! Пиши и ти как си сега. ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ ТИ ЖЕЛАЯ, МИЛО МОМИЧЕ! От твоя сродна душа
здравей,
много ми е трудно да ти отговоря.
Наталия почина преди девет месеца. съжалявам, че твърде късно намери сродна душа. поздравявам те и желая на теб и на брат ти всичко най-хубаво и бъдете живи и здрави!
Разбирам добре това resonnance , споделяме една и съща вдъхновението .. мечтата ..
Любопитството не е заразна , но аз искрено вярвам , че са били поканени да последват пътя ви .
Мой ред да кажа, благодаря ви
Post a Comment