Sunday, January 27, 2008

Хей, това съм аз!

Случвало ли ви се е... ами, да се осъзнаете? Искам да кажа, да разберете, че вие сте наистина вие. Че вие сте... ами да, вие сте си вие. На мен ми се случи вчера... едно старо забравено чувство. Нека ви разясня малко, без да се сърдите за повторенията... и отклоненията :)
То е нещо като... сякаш съм била на автопилот, правила съм всичко механично, без да се замислям в дълбочина, че всъщност правя нещо. Ядеш, вдигаш разни работи, ходиш, мърдаш се или изобщо... съществуваш. Сякаш изведнъж се сещаш: "Хей, това съм аз! Аз съм човек. Съществувам, върша разни неща." Сякаш те осенява мисълта, че това си е твоят живот и твоите мисли. Изведнъж те удря нещо по главата, като нещо реално съществуващо. Сякаш си на автопилот и се гледаш отстрани. Сякаш тялото и разума ти са били отделени и изведнъж разума ти (или ти) осъзнава, че принадлежи на тялото ти или обратното. Дори не мога да го обясня. Това е много странно чувство. Много е... странно. И интересно. Същевременно възхитително. Как можеш да мислиш толкова много неща за част от секундата. Все пак, за да почувстваш нещо обработваш това, което виждаш, чуваш и т.н. За мен чувствата и емоциите са вид мисли. Не знам как е в действителност, но когато чувстваш нещо, ти го преосмисляш. И не е ли невероятно как можеш да усетиш толкова много неща едновременно. Толкова много и различни мисли преминават през главата ти, че е направо невъзможно.
Всъщност от малка чувствам това чувство, не постоянно. Дори не мога да кажа, че е често, но доста пъти ми се е случвало. Разбирате ли, то е еднократно и много краткотрайно... Като просветление. Не го бях чувствала от дълго време... до вчера. Когато го почувствах отново, осъзнах че съм го забравила. И... не знам, почувствах се като себе си повече от всякога, аз съм си аз. Не знам, просто се учудвам от това мое чувство. Странно е, но и някак красиво. Разбираш колко си сложен, същевременно си силен. Можеш да поемеш контрол над собствения си живот. "Това е моят живот, моето тяло." Сякаш изведнъж се събуждаш...
"Хей, това съм аз!"...

No comments: