Some essay

“Ще спреш да се страхуваш, ако спреш да се надяваш”
Сенека

Когато за първи път прочетох тази мисъл, в съзнанието ми се появиха куп въпроси: „Какво означава това? Какъв е смисълът? Какво иска да каже Сенека? Какво въобще, може да означава, че страхът ще отмине, ако спреш да се надяваш?”. Но след като поразмишлявах малко, стигнах до извода, е чрез тази мисъл Сенека е насочил вниманието към страха от неизвестното. Това е начинът, по който аз разбирам тази негова мисъл. Може би, тя е възникнала в следствие на някакъв конкретен случай или след дълги размишления и от опитите да разбере защо хората се страхуват, той е стигнал до този извод. Но това са само моите мисли на лист хартия.
Наистина, най-голям е страха от това да не знаеш какво ще се случи. Знам го от собствен опит. А вярвам, е всеки един от нас, хората по света, са изпитали този страх. Страх от очакване нещо да се случи, нещо неизвестно.
Понякога излиза, че не е имало от какво да се страхуваме и си казваш: „Какво съм си мислел? Всичкото това очакване, страхуване. За едното нищо.”
Винаги очакването е „по-вълнуващо” от самото събитие. Независимо дали ще е добро или лошо. Например очакването на Коледната утрин, когато ще си със семейството, ще отвориш подаръците, ще празнувате всички заедно. Това очакване е много „по-сладко” от самия празник. Но дори и да е нещо лошо, по-добре е да се случи, отколкото да го очакваш. Нахлуват лоши и страшни мисли, които те карат да се страхуваш още повече. Защото ние хората сме песимисти – винаги очакваме най-лошото. Много малко са хората, които мислят за всичко от веселата и добрата страна на нещата. Аз мисля, че правя точно така или поне се опитвам. Но никога не е лошо да има известна доза реалност в мислите, решенията, преценките ти. Не можеш да живееш в някаква фантазия, защото загубваш реална представа за нещата, които се случват около теб. Но, ако живеейки своя живот, спрем да мислим за нещата, които ни предстоят, нещата, които могат да се случат на нас, на нашите близки и приятели, ще бъде много по-лесно съществуването ни.
Настройката на човек за обграждащият го свят е много важна. Дали ще си настроен Добронамерено или не към хората и към всичко около теб, започва да замъглява реалната ни преценка за всичко, защото, например, помислил ли си си веднъж за някого: „Той е лош човек.”, трудно можеш после да се пречупиш и да разбереш истината.
Все продължавам да се питам: „Това ли е точният смисъл на мъдростта? Дали не означава нещо друго?” Но след това колкото и да се чудя, не откривам друг смисъл. Сенека е бил много прав казвайки: „Ще спреш да се страхуваш, ако спреш да се надяваш.” Винаги, когато се страхуваме от нещо, което не познаваме, започваме да се чудим, да гадаем за предстоящото събитие. Но винаги вътре в нас, малка или голяма, има надежда, че ще се изненадаме – ще се случи, както ние искаме, ще се случи нещо хубаво. Защото надеждата не може да се отнеме от сърцето на никого. Надеждата умира последна. Но наистина, страхът и разочарованието нарастват още повече, когато надеждите ни не се окажат верни. Когато си си мислел, че въпреки всичко може да излезе „нещо хубаво от цялата работа”. В този момент ти можеш дори да загубиш вяра в себе си.
Понякога вътре в теб знаеш, че си прав, че няма защо да се страхуваш и няма да стане нищо лошо. Не можеш да си напълно, сто процента сигурен. Винаги се подготвяш и за втория – лошия вариант. Но някак си знаеш, че всичко ще бъде наред и всичко ще се оправи. Тогава денят ти става по-ведър и не се тормозиш какво лошо нещо ще те сполети.
Според мен трябва да гледаме по-весело, но реално на нещата. Да имаме пълна вяра в себе си и така ще живеем по-лесно и безгрижно. На мен тепърва ми предстои да се изненадвам, разочаровам и страхувам. Все пак, какво може да знае едно петнадесет годишно дете?!