Беше еди от онези следобеди, когато настроението и беше толкова мрачно колкото и времето. Тъкмо бе говорила с една приятелка и тя и беше казала, че днес е такъв ден в който хората с определено име празнуват именния си ден. Говориха си, дали познават някого с това име. Тя не каза нищо, но всъщност си мислеше за един точно определен човек. Най-добрата и приятелка в целия свят. Искаше да сподели, че всъщност познава някого, но не точно, защото нямаше да може да я поздрави. Просте не можа да го каже. Тя беше най-страхотния човек, който някога бе познавала, и който някога ще познава. Най-добрия човек, който е виждала, наистина добър. Истинското определение на добротата, това което всички бяха забравили. Тя беше като един ангел, който се появи внезапно в живота и, когато имаше нужда и когато въобще не подозираше. И точно толкова внезапно си отиде. В този момент си спомни всички прекрасни неща, за които си бяха говорили и бяха правили. Припомни си колко много и липсваше. Но това беше всичко, което и бе останало от нея. Един спомен... един прекрасен спомен.
No comments:
Post a Comment