Днес случайно погледнах навън. Не бях забелязала колко е красив деня. Прекрасно синьо небе, с пухести облаци, сякаш извадени от детска книжка; зелени дървета, нежно полюшвани от лек, хладен ветрец и измежду всичко това, се показват, сякаш напомняйки за присъствието си, топлите червени покриви на къщите.
Всички бързаме за някъде. Натоварени с проблемите си, мислим само за тях и забравяме да се огледаме какво има около нас. Забравяме да си направим това малко удоволствие, да поседим за една минута и просто да погледаме небето. Или просто нямаме време за това?
Всички бързаме за някъде. Натоварени с проблемите си, мислим само за тях и забравяме да се огледаме какво има около нас. Забравяме да си направим това малко удоволствие, да поседим за една минута и просто да погледаме небето. Или просто нямаме време за това?
No comments:
Post a Comment