Всички знаем какво прави пролетта с нас. Цветята и дърветата разцъфват, времето става малко по-меко и топло, слънцето се показва от време на време и това ни кара да се усмихваме (е, поне мен). Някои дори може да се чувстват по-влюбени, други ги хваща пролетната умора или чувствителност на зъбите... Мен... мен ме е хванала ужасна меланхолия. Повярвайте ми, чувството е отвратително. Целият ми ден минава в правене на нищо и всеки час минава толкова бавно. Искам да кажа часовете след 12:00, защото до тогава сигурно си спя сладко. Затова нарекох това чувство пролетна меланхолия, защото се случи с настъпването на пролетта. Всъщност малко по-рано, но пролетна меланхолия звучи way much better от просто меланхолия, нали? Та това чувство е нещо като да гледаш в точка и мозъкът ти да не функционира. Иска ми се да правя нещо, но като се замисля нищо не ми се прави. Чувствам се емоционално умряла. Не го пожелавам на никого. Исках всичко в блога ми да е весело и щастливо, когато влезеш и да ти става слънчево и приятно, а всичко, което съм писала не влиза в категорията на веселите нещица, но както се казва такъв е животът!
No comments:
Post a Comment